“Муза” от Светлин Костов и Теодоси Семерджиев

Филмът е мощно средство, което може да ангажира публиката, да повиши осведомеността по актуални и интересни социални въпроси и да вдъхнови действия, които да провокират промяна.

С днешните достъпни филмови инструменти и различните онлайн и офлайн дистрибуционни пазари, възможностите за достигане до публиката са безкрайни. Независимите кратки документални и игрални филми са дали възможност на филмовите творци да отправят често пренебрегвани въпроси. И най-хубавото в случая е, че този тип филми засягат дълбоко фундаменталните аспекти на живота, като личното се превръща в универсално.

Тези истории могат да моделират нашия живот, но как да забавляват и да ангажират публиката да участва в този процес след прожекцията? Как независимите кинотворци да създават кампании за своите филми и да дават гласност на проблемите, засегнати в тях, както преди да бъдат излъчени, така и след като тяхната публика е напуснала кино салона или е приключила гледането през VOD или iTunes? Как да създадеш филм, който да остави следа и би имал смисъл в живота на поне един човек?