Владан, ти си кореспондент за Балканския регион за Screen International и Cineuropa - едни от най-големите в Европа онлайн-платформи с новини от света на киното и информация за филмовата индустрия. Имаш ли представа колко филми гледаш в рамките на една година? Някакъв персонален рекорд? 

Не си записвам, но гледам поне по един пълнометражен филм на ден, когато не съм на фестивал. Някои от тях са промо DVD-та на филми, които предстои да излязат, други са ленти, които трябва да рецензирам или интервюирам режисьора, а ако пък няма филми, които да гледам „по работа”, гледам нещо, което ме интересува. Когато съм на фестивал се старая да не гледам повече от три филма на ден. В противен случай всичко се смесва и накрая не знам какво точно съм гледал. 

Кой филм от изминалата година слагаш начело на своя топ-лист?

Ако става дума за пълнометражен филм, то това е Туринският кон на Бела Тар. За късометражен Звезден прах на Николас Провост- невероятен филм, с изключително новаторски подход към късометражната форма.

Със сигурност пътуваш много и се срещаш както с млади кинодейци, така и с вече утвърдени имена. Имал ли си възможността да видиш и може би интервюираш някой от кумирите си?

Миналата година в Берлин интервюирах Бела Тар – един от Топ 5 на живите режисьори и интервюто наистина бе впечатляващо. Преди няколко години, по време на Motovun Film Festival интервюирах и освен това излязохме няколко пъти с Вибеке Винделов, която е продуцент на Ларс фон Триер в периода от Порейки вълните до Мандерлей. Да бъдеш продуцент на Триер сигурно е едно от най-тежките начинания във филмовата индустрия. За тези няколко дни научих от нея повече, отколкото за четири години в университета. 

Според теб ще имаме ли скоро нови “звезди” на Балканския кинохоризонт?

Вече имаме няколко. Режисьори като сръбските Никола Лезаич (Tilva Ros), Младен Джорджевич (Life And Death of a Porn Gang), а сега и Мая Милош (Clip), словенеца Неич Газвода (A Trip), хърватите Звонимир Юрич и Горан Девич (The Blacks), българите Камен Калев, Константин Божанов и Драгомир Шолев, без да споменавам румънците (но обърни внимание на предстоящия пълнометражен дебют на Пол Негоеску) снимат силни филми, които надали могат да се появят в друга част на света. За Балканското кино настъпи вълнуващ период, но изглежда ние, балканците, сме по-склонни да го неглижираме, вечно очаквайки одобрението на Запада.

Какви са отличителните белези на киното и филмовия бизнес на Балканите? Можеш ли да отбележиш някои позитивни тенденции?

Трудно е да кажеш, че има няколко характеристики, присъщи на всички балкански филми - макар да имат много общи черти, все пак има големи разлики между отделните територии. Но ако може да се каже едно за киното на Балканите - много трудно е да се правят филми тук. Заради манталитета, мързела, безотговорността, изкривената гледна точка на хората, с които един филммейкър трябва да работи, за да финансира проекта си. Тези хора - властимащите, бизнесмени, големи компании, просто не разбират от култура и от кино. Когато един продуцент потърси пари от някоя компания, първото което им хрумва е, че той иска да направи рекламно клипче за бизнеса им. Но след като през 90-те и началото на новия век, копродукцията си проби път и се разви в Западна Европа, тя все по-често присъства и на Балканите, което е неизбежно. Всички балкански филмови центрове са прекалено малки за финансирането на една филмова продукция, особено, когато на практика няма възвръщаемост на първоначалната инвестиция чрез продажбата на билети. Примери като Мисия Лондон и сръбският филм Montevideo са изключения, като правило широката публика отива да гледа холивудските блокбъстъри. Това обяснява нарастващото количество на мултиплекс кина, които са готови да свалят от екран местен филм, продал 5000 билети, за да разчистят пространство за Transformers, който ще продаде 50 хил. Това е въпрос, който държавата трябва да разреши, субсидирайки и дистрибутирайки прожекциите на филми местно производство, така както е във Франция и Скандинавия. Какъв е смисълът да се правят филми, ако никой няма да ги гледа? В този контекст на продуцентите се налага да работят с партньори от други страни и с подкрепата на Eurimages и MEDIA, което прави възможно да направиш филм без да изгубиш пари. 

А според теб има ли бизнес ниша за късометражното кино у нас, каквато има в западните страни от категория “high capacity” по производство?

Много трудно е да се развие такава ниша, защото на Балканите дори нямаме специализирани кино салони. В момента сме в преходен етап, когато старите кина умират и се строят мултиплекси. Дори на Запад – където арт кината са традиция, късите филми имат все по-малко пространство за дистрибуция и прожекция. Телевизионните канали също купуват все по-малко заглавия и единственото истинско място, където можеш да ги видиш остават фестивалите. Бъдещето на късия филм със сигурност е в Интернет и ще бъде много интересно да видим как тази тенденция се развива. В момента се качват филми в YouTube и Vimeo, но няма яснота как да ги откриеш. Когато се появят няколко курирани платформи, където можеш да видиш нови късометражни филми от цял свят, ще се възроди и комерсиалният интерес към тях. Чак тогава те ще могат да се върнат в кино салоните.

Освен критик и журналист, си и програматор на Международния фестивал за късометражно кино в Баня Лука, Босна и Херцеговина. Какви са твоите критерии, с които подхождаш при съставянето на конкурсните програми?   

Критериите ни се промениха в рамките на късия период от шест години, през които съществува фестивалът. Стараем се да създадем публика за късометражните филми в град, в който има едно-единствено кино, където се прожектират само холивудски и сръбски филми. Освен това, става дума за населено място, понесло голяма война, където младото поколение няма точна идея какво е кино и какво може да представлява един филм, израствайки сред отвратителни телевизионни сериали. Затова към момента в състезателните програми показваме филми с времетраене до 20 минути, стараейки се да балансираме между привлекателните за публиката и по-арт филмите. 

Имаш ли наблюдения върху някои от последните късометражни заглавия от България. Имаш ли свой фаворит?

Гледал съм няколко. Много харесах Моят уморен баща на Мая Виткова. 

Членуваш във “Федеора”, която е сравнително млада организация, обединяваща филмови критици от Европа и Средиземноморския регион. Променят ли се професионалните стандарти и етика в тази професия през годините?

Мисля, че стандартите леко се размиха, защото с Интернет и блоговете изведнъж всички станаха филмови критици. Имайки предвид този факт, хората от индустрията и истинските фенове знат къде да отидат, за да прочетат наистина качествена критика. Това ме кара да си мисля, че лека-полека старите норми ще се завърнат. 

Защо реши да приемеш поканата да журираш фестивала “В Двореца”? Имаш ли наблюдения върху него и какви са очакванията ти?

Чувал съм много добри неща за фестивала и ако искаш ми вярвай – никога преди не съм бил в България. Освен това „В Двореца” се случва през лятото, край брега на Черно море и съм сигурен, че ще прекарам страхотно! 

/ Валентина Божичкова

Снежина, работиш в централата на един от най-големите музикални канали в света. Kолко дълъг и труден беше пътят ти до VH1-Ню Йорк? Разкажи ни повече за работата си там. Как минава един твой работен ден?

Започнах работа там през пролетта на 2005 г., около две години след като завърших колежа по дизайн в Роуд Айлънд. Поканиха ме на интервю след любезната препоръка от страна на приятел. Обучението ми бе концентрирано изключително върху изящните изкуства и макар да имах компютърни познания, възможностите ми в областта на дизайна и моушън графиките бяха ограничени. Всичките си умения в дигиталните изкуства придобих във VH1 и това прави този опит безценен за мен. Единственият начин да постигнеш нещо е чрез много и много упорита работа. Днес работя в On air - отдела, но работата ми е преминала през много вариации. Започнах като асистент продукция, което си е робска позиция. В момента създавам всички графики, свързани с отделно шоу по канала и най-вече режисирам заглавните анимации или началните шапки. Най-интересната част от работата ми е когато бюджетът позволява да снимам и режисирам лайв-екшън. Един обикновен работен ден може да варира от целодневено сърфиране в Google до 12-часова фотосесия с камера Phantom, когато трябва да взривим или изпочупим най-различни неща, за да ги хванем в екстремно забавен каданс. Млякото изглежда като коприна. Бликащата вода прилича на Космос.. Жестоко.

За Ню Йорк казват, че е един от градовете, в които или „побеждаваш“, или той те пречупва. За теб така ли е?

Никой не може да „завладее“ Ню Йорк, но той със сигурност може да те пречупи. Предпочитам метафората „плуваш или потъваш“. На практика е невъзможно да си плаваш небрежно по повърхността на града, наслъждавайки се на слънчевите лъчи - или гребеш енергично, или се давиш. Ако искаш да се носиш, отиди в Калифорния. На Ню Йорк не му пука нито за вас, нито за когото и да било. Този град не го е грижа за абсолютно никого. Трудно е да го обичаш толкова предано и всеотдайно, а той дори да не знае, че съществуваш. И все пак, не бих живяла никъде другаде.

Би ли се определила като един от „успешните“ българи от другата страна на океана и какво за теб е успехът?

Категорично не. Не мисля в такива категории - намирам ги за ограничаващи. Няма друга крайна цел освен постоянното движение и работа, по време на които, от време на време попадаш на един наистина страхотен събеседник.

Как си представяш себе си и кариерата си след 20 години?

Творейки.

Защо според теб в България популярната музика е от едно друго, „по-народно“ измерение и какво е отношението ти към поп-фолка? Мислиш ли, че липсата на екранно пространство за българските музиканти оказва негативно въздействие върху аудио и визуалните качества на продукцията им?

Може би разбирам въпроса ти погрешно, но ти имаш предвид „чалга“ когато споменаваш че популярната музика е от по народно измерение. Не мисля, че „чалгата“ е явление изключително за България. Според мен, за съжаление, повечето хора имат ограничен достъп или не разполагат с лукса да разширят своите музикални или визуални познания. По тази причина тяхната естетика е формирана от това, което е популярно, което от своя страна, е това което привлича възможно най-широка публика и е най-лесно смилаемо. Не съм сигурна в това, че увеличаването на броя на музикалните канали ще се отрази на качеството на програмирането. Кой може да каже кое е добро и кое е лошо по телевизията? Единствените критерии са какво се гледа и какво не се гледа. Както MTV, така и VH1 значително снижиха качеството на телевизията, която предлагат. Държа да отбележа, че това е мое лично мнение и по никакъв начин не отразява становището на корпорация Viacom или някой от нейните филиали. Най-очевидната причина, е че хората, които проявяват интерес към новите или малко известните неща, ги търсят в Интернет. За всички останали музиката е фонов шум, така че защо да се притесняват и пилеят времето си в подобно търсене? Аз съм естет в това отношение и обикновено звучи снобско, когато развивам собтвените си предпочитания по този въпрос. Само ще кажа, че България има „чалга“, а Америка има Бритни Спиърс и Джъстин Бийбър. Имам предвид, кои може да каже че „чалга“ е лоша музика? Очевидно привлича сетивата, щом е толкова популярна. Тогава факторите трябва да се определят по някакъво културно предполагане, което е съвсем друга тема свързана със социо-икономика...

Освен работата ти във VH1, развиваш собствени проекти в областта на дигиталните изкуства. С какво се различава отношението към дигиталните арт-форми от двете страни на океана?

Откакто има Интернет, няма две страни на океана.

Разкажи ни повече за проектите, върху които работиш сега и какво ти предстои?

За проектите си във VH1 не мога да говоря. В собствената ми практика работя върху серия от скулптури, които продължавам да развивам. Наскоро се завърнах от Дубай с много материал, заснет на Супер-8, който скоро ще започна да монтирам. Занимавам се и с правенето на арт видеа, а също на традиционни музикални клипове. Наскоро направих визуализации за албума на една приятелска банда – „Lemonade”. Голяма част от тях дойдоха от стари Супер-8 кадри, заснети край Черно море през последните години. Дълго се чудех какво да правя с тях, а се появи перфектната възможност да ги използвам. Философията ми е че трябва постоянно да работиш, така, че когато излезе страхотна възможност, да имаш инерция и да си напълно готов да се възползваш от нея.

Защо прие поканата да бъдеш жури на фестивала „В Двореца“? Какви са очакванията ти за Фестивала?

Поласкана съм. Как можех да откажа? Но очаквания нямам. Животът ме е научил, че когато има очаквания, има и разочарования. Обичам България, обичам да бъда в България и винаги търся повод, за да пътувам до България. Това пътуване специално ще ми предостави възможността да гледам хубави филми и срещна страхотни хора. С един куршум – два заека.

А колко често се прибираш и кое е мястото, което винаги посещаваш?

Опитвам се да пътувам поне веднъж годишно. Това, което обичам най-силно, е да гостувам на бабите си. За щастие, една от тях живее в Пловдив, което е едно от любимите ми места.

Мислиш ли, че българите се отличават по нещо от другите народности по света? С какво?

Аз винаги съм се идентифицирала като българка, независимо от това, че през последните 20 години Америка е моят дом. Това винаги ми е помагало. Вероятно причината е, че България е обгърната в неизвестност за повечето американци, което ни дава известна свобода за преоткриване. Когато става дума за България, асоциациите им са за нещо неясно, загадъчно, потопено в традиция. Има и нещо, което моите приятели често определят като „Източен организъм“, което по същество означава, че ние работим като мулета.

/ Валентина Божичкова

В Деветото издание на Международния фестивал за късометражно кино “В ДВОРЕЦА” за златото на Балчик се надпреварваха филми от шест континента. В рамките на организирания Пазар на филмовата индустрия – ФИЛМЪР ФОРДЖ МАРКЕТ 1/10 от тях бяха продадени.

Сред основните купувачи бяха компании лидери на западните и руските пазари - Шортс Интернешънъл и егоист.тв .

Повод за гордoст и особена радост е фактът, че два от продадените филми са български - "Влакове", реж. Павел Г. Веснаков, и "Добрият съсед", реж. Иван Митов.

"Влакове", който спечели Наградата за най-добър български филм на фестивала "В ДВОРЕЦА", 2011, влезе в най-големия каталог от къси филми и ще бъде разпространяван онлайн чрез платформата iTunes. Дистрибутор на филма е водещата световна компания за дистрибуция Шортс Интернешънъл. Компанията среща щатската, европейската и азиатската публика с най-добрите заглавия от света на късометражното кино – формат, който печели все по-голям пазарен дял във филмовия сектор. 

"Влакове" бе продаден на Shorts International LTD и те са негови разпространители за Америка, Азия, Африка и още няколко места. Филмът ще бъде продаван в iTunes и на сайта им www.shortsinternational.com, а освен това ще бъде излъчван по американски телевизии. Много съм доволен от развитието, защото вложихме доста малка парична сума и не очаквах, че ще пожънем такъв успех. С „Влакове“ продължаваме да посещаваме фестивали, а междувременно успях да завърша и новия си филм."

- Павел Г. Веснаков, "Влакове"

Освен българския филм „Влакове“, Шортс Интернешънъл ще разпространява и филма „Червено във водата“ на режисьора Микел Гуреа. Филмът бе номиниран за Най-добър чуждестранен филм, като Микел си тръгна от Балчик със Специална награда за операторско майсторство и сценография. 

„Благодарение на фестивала „В Двореца“ Линда О. Олшевски Шортс Интернешънъл имаше възможността да закупи „Червено във водата“ за разпространение в iTunes по целия свят. „В Двореца“ е това, което трябва да бъде всеки фестивал за късометражно кино: празник на киното. От организаторите до състезаващите се режисьори, фестивалът създава усещането за сплотеност, радост и сътрудничество. Никога няма да забравя преживяванията си от 9-тото издание на фестивал, защото филмът ми „Червено във водата“ получи много позитивни отзиви и беше награден със Специална награда на журито, защото получих много ценни коментари и критики от колеги, и най-вече защото срещнах хора, които сега смятам за свои приятели."

- Микел Гуреа, "Червено във водата" 

Руският телевизионен канал egoist.tv, специализиран в излъчването на най-добрите късометражни филми в света, в Русия, ОНД и Балтийските държави, след фестивала в Балчик закупи филма на Иван Митов  "Добрият съсед"  (номиниран за най-добър български филм) и шщведския филм "Гума", реж. Ерик Розенлунд. Филмите, с лиценз за разпространение от egoist.tv, ще бъдат излъчени по техния канал за платена телевизия и мобилни устройства, както и в интернет платформа и на публични прожекции с нетърговска цел.

Пазарът на филмовата индустрия – ФИЛМЪР ФОРДЖ МАРКЕТ е отделно и самостоятелно събитие в рамките на МФКК „В ДВОРЕЦА“, финансиран от ИА "Национален филмов център“, което презентира институции и организации, участващи във финансирането, развитието и разпространението на филмови проекти и услуги. Пазарът, който има за цел да подкрепя и насърчава жанра на краткия филм, се състои от три основни модула: пичинг сесии, образователни инициативи и филмов пазар: търговска площ, пазар за завършени филми, информационни срещи, презентации и др.

Останете на линия и се гответе за ФИЛМЪР ФОРДЖ 2012!

Участници в 9-то издание на МФФК "В Двореца", 2011, споделят фестивалните си преживявания.

видео & снимки: Александър Акоста Осорио
интервюта: Александър Акоста Осорио & Силвия Зарева